За Голди, историята е кратка! Намерихме го вързан с тел за оградата ни! Той беше от късметлиите, които бързо намират дом! Покрай него обаче Ивка намери и своят дом. Тя дълго време беше при нас и имаше много тъга в началото на живота и, но вече всичко е зад гърба и!
Историята на Ивка започна(26 юни 2013) с този текст публикуван от нас. Тя имаше и другарче, което също е много щастливо вече:
"Мима и Ивка Живеем до гр. Габрово на едно отдалечено място. Там няма хора, но за наш късмет сме близо до едно училище. Там решиха да ни изхвърлят, без никаква капка съвест! Сега се борим с горещите дни и злите хора. Всеки ден си играем с децата, но лятото наближава. Те ни нося храна и вода, но след няколко месеца няма да ги има вече и....няма кой да ни гледа. Няма да имаме нито вода, нито храна и сме обречени. Сега се борим заедно, но има и хора, които всеки ден ни заплашват с това, че ще ни вържат камъка на врата и ще ни хвърлят във водата. За наше щастие имаше един човек, който ни направи подслон, друг ни донесе топли завивки и други, които ни обсипват с ласки. Не бихме искали да оставаме сами. Не бихме искали да умрем в пустият двор и самотният хълм да бъде нашият гроб."
След дълго време тя намери своя приятел и своето семейство в България!(22.08.2015)
Ето и кратка история в снимки:
Снимки от училището(25.06.2015) и нейното минало другарче, което има и то нов дом!
"Мима и Ивка Живеем до гр. Габрово на едно отдалечено място. Там няма хора, но за наш късмет сме близо до едно училище. Там решиха да ни изхвърлят, без никаква капка съвест! Сега се борим с горещите дни и злите хора. Всеки ден си играем с децата, но лятото наближава. Те ни нося храна и вода, но след няколко месеца няма да ги има вече и....няма кой да ни гледа. Няма да имаме нито вода, нито храна и сме обречени. Сега се борим заедно, но има и хора, които всеки ден ни заплашват с това, че ще ни вържат камъка на врата и ще ни хвърлят във водата. За наше щастие имаше един човек, който ни направи подслон, друг ни донесе топли завивки и други, които ни обсипват с ласки. Не бихме искали да оставаме сами. Не бихме искали да умрем в пустият двор и самотният хълм да бъде нашият гроб."
След дълго време тя намери своя приятел и своето семейство в България!(22.08.2015)
Ето и кратка история в снимки:
Снимки от училището(25.06.2015) и нейното минало другарче, което има и то нов дом!
Снимки при нас (15.09.2013 - 20.08.2015 год.):
В новият си дом заедно с Голди 22.08.2015. Пожелаваме им прекрасни мигове на цялото семейство! Благодарим им!: