Разказа за почна на една тиха улица. Осветена сякаш да заслуша и тя на спокойствие. Разказа започна със силуета на едно същество вярно на едни стопани. Никой не е знаел какво ще стане.
Създанието било с цвят на есенен огън. Очи дълбоки, отразили цвета на езеро дълбоко в планината и.......сърце като вулкан от любов. Цялото това същество се казвало "някак". Живяло в едно селце, близо до една река. Река, в която може би водата е направила чудо, но и е показала, че любовта е по-силна от всичко.
"Хей, здравей куче!" - казвали децата, които лятото си ходели на село и се докосвали до природата в този миг от живота си.
Кучето ги гледало с пълни с надежда за игра очи, но било вярно на стопаните си и пазело смело и отговорно всичко наоколо. Така приемало живота си и било щастливо, защото така било пораснало.
Идвали сезоните и когато идвала есента, то пак се сливало с нея и сякаш не го забелязвал никой, но пак имало този поглед. Това куче никога не се отказало от него! Погледът бил пътя към сърцето на всеки, който го погледнел. Поглед, който казва - "Аз съм твоето сърце и ще туптя за теб и в най-трудните си моменти. Аз съм тук и ще те следвам където и да си! Аз съм част от истинското и винаги ще бъда, а ти само ме следвай....ще бъда винаги част от твоето щастие!"
...........
Всичко започнало една вечер. Разказвача се зачудила, а аз се чудех, защо кучето изглежда така унило. Всеки изминал ден тя го виждала, че му е ставало все по-трудно и по-трудно, но държеше на фронта си. Стоейки горд със себе си.
Разказвача знаел, че рано или късно стопаните ще го погледнат и то ще възвърне силите си.
Според думите, кучето с последни сили изяло едно пиле и набавило нужното. Съвзело се, но от този момент всичко започнало.
Виждайки това, стопаните му забравили всичко, което той толкова години е правел за тях. Цялата любов и преданост за тях била една далечна планина, която те може би никога няма да посетят.
Ярост, гняв, дявол.....всичко, което е част от този силует се въплатило в тях и посегнали на верния и така дългогодишен спътник.
Взимайки го, те го пребиват с кол и след това го напъхват в чувал и реката, която текла на около, станала най-добрия лек за него в този момент.
Живота му преминал на лента.
Разказвача бил до прозореца с дни и чакал с някакво чудо. Не знаел, как се е случило това. Не разбирала и не доумявала как и по какъв начин това се случило на кучето, което цялото село знаели, че е най-верният приятел на тези хора, макар и те да са далеч от тази мисъл.
Хора, които няма да бъдат никога истински на тази Земя, защото не знаят какво означава да обичаш всичко, което е истина и всичко, което те прави щастлив.
След месец кучето в безобразно състояние и с последни стъпки и дъх се върнало до врата, на която толкова дълго пазило преди време.
То се върнало, защото в сърцето си носело само едно - ЛЮБОВ!
Разказвача го грабнал и му помогнал да се съвземе.
Погледът, което казва толкова много бил много зачуден и недоумяващ! ЗАЩО??
ТОВА КУЧЕ ГО КРЪСТИЛИ МАРЛИ! ТО ЗАПОЧНАЛО НОВ ЖИВОТ С НЕЯСЕН КРАЙ!
Марли бил заведен в приют. Там всички му били добри приятели и искрени много повече и дори несравнимо с предните. Там лежал отново, но между четири стени от ограда. Имал си приятелчета и си играели. Погледът бил някак различено, но много по-дълбок от преди. Било му мъчно за така нареченият дом, но и му харесвало тук.
Погледът в този момент с последиците бил този:
Създанието било с цвят на есенен огън. Очи дълбоки, отразили цвета на езеро дълбоко в планината и.......сърце като вулкан от любов. Цялото това същество се казвало "някак". Живяло в едно селце, близо до една река. Река, в която може би водата е направила чудо, но и е показала, че любовта е по-силна от всичко.
"Хей, здравей куче!" - казвали децата, които лятото си ходели на село и се докосвали до природата в този миг от живота си.
Кучето ги гледало с пълни с надежда за игра очи, но било вярно на стопаните си и пазело смело и отговорно всичко наоколо. Така приемало живота си и било щастливо, защото така било пораснало.
Идвали сезоните и когато идвала есента, то пак се сливало с нея и сякаш не го забелязвал никой, но пак имало този поглед. Това куче никога не се отказало от него! Погледът бил пътя към сърцето на всеки, който го погледнел. Поглед, който казва - "Аз съм твоето сърце и ще туптя за теб и в най-трудните си моменти. Аз съм тук и ще те следвам където и да си! Аз съм част от истинското и винаги ще бъда, а ти само ме следвай....ще бъда винаги част от твоето щастие!"
...........
Всичко започнало една вечер. Разказвача се зачудила, а аз се чудех, защо кучето изглежда така унило. Всеки изминал ден тя го виждала, че му е ставало все по-трудно и по-трудно, но държеше на фронта си. Стоейки горд със себе си.
Разказвача знаел, че рано или късно стопаните ще го погледнат и то ще възвърне силите си.
Според думите, кучето с последни сили изяло едно пиле и набавило нужното. Съвзело се, но от този момент всичко започнало.
Виждайки това, стопаните му забравили всичко, което той толкова години е правел за тях. Цялата любов и преданост за тях била една далечна планина, която те може би никога няма да посетят.
Ярост, гняв, дявол.....всичко, което е част от този силует се въплатило в тях и посегнали на верния и така дългогодишен спътник.
Взимайки го, те го пребиват с кол и след това го напъхват в чувал и реката, която текла на около, станала най-добрия лек за него в този момент.
Живота му преминал на лента.
Разказвача бил до прозореца с дни и чакал с някакво чудо. Не знаел, как се е случило това. Не разбирала и не доумявала как и по какъв начин това се случило на кучето, което цялото село знаели, че е най-верният приятел на тези хора, макар и те да са далеч от тази мисъл.
Хора, които няма да бъдат никога истински на тази Земя, защото не знаят какво означава да обичаш всичко, което е истина и всичко, което те прави щастлив.
След месец кучето в безобразно състояние и с последни стъпки и дъх се върнало до врата, на която толкова дълго пазило преди време.
То се върнало, защото в сърцето си носело само едно - ЛЮБОВ!
Разказвача го грабнал и му помогнал да се съвземе.
Погледът, което казва толкова много бил много зачуден и недоумяващ! ЗАЩО??
ТОВА КУЧЕ ГО КРЪСТИЛИ МАРЛИ! ТО ЗАПОЧНАЛО НОВ ЖИВОТ С НЕЯСЕН КРАЙ!
Марли бил заведен в приют. Там всички му били добри приятели и искрени много повече и дори несравнимо с предните. Там лежал отново, но между четири стени от ограда. Имал си приятелчета и си играели. Погледът бил някак различено, но много по-дълбок от преди. Било му мъчно за така нареченият дом, но и му харесвало тук.
Погледът в този момент с последиците бил този:
Макар и с едно око, той продължавал да бъде всичко онова, което е бил и винаги ще бъде - ЛЮБОВ!
Един ден вратата на приюта се отвори за мен! Някой се бе борил за мен и ме беше погалил и продължаваше да го прави!
Две създания, които винаги ще помня и винаги ще са в сърцето ми, защото очите им бяха като моите! Аз виждах в тях онова, което никога не бях виждал в човешките очи освен...на децата. Те бяха с мен в истината и с всички нас. Знаех, че и не са сами и има още такива хора, които знаех, че ще срещна по един или друг начин! Благодаря на всички, които бяха до мен!
Напуснах приюта и всичките си приятели, освен с едно с което пътувахме заедно, което също имаше тъжната истина за някои хора в миналото си, но знаех, че ще имаме добро бъдеще! Вярвах им!
Един ден вратата на приюта се отвори за мен! Някой се бе борил за мен и ме беше погалил и продължаваше да го прави!
Две създания, които винаги ще помня и винаги ще са в сърцето ми, защото очите им бяха като моите! Аз виждах в тях онова, което никога не бях виждал в човешките очи освен...на децата. Те бяха с мен в истината и с всички нас. Знаех, че и не са сами и има още такива хора, които знаех, че ще срещна по един или друг начин! Благодаря на всички, които бяха до мен!
Напуснах приюта и всичките си приятели, освен с едно с което пътувахме заедно, което също имаше тъжната истина за някои хора в миналото си, но знаех, че ще имаме добро бъдеще! Вярвах им!
Пътувахме много дълго, минахме през много спирки и пак чувствах всичко красиво, което ще се случи!
Раздялата ни беше много силна и макар и за кратко да бях срещнал тези сърца, ние бяхме свързани и ще остане и до сега!
Раздялата ни беше много силна и макар и за кратко да бях срещнал тези сърца, ние бяхме свързани и ще остане и до сега!
Стигнах отново с малко затруднения, минах и там през няколко етапа и бях осиновен в едно царство!
В една истина като моята. Дори не бих мечтал за такава, но сега я имам. Бих живял вечно, за да бъда там. Обичам този свят и човека до мен. Тя повярва в мен и ме почувства и аз наистина съм едно истинско куче с мечтан живот.
В една истина като моята. Дори не бих мечтал за такава, но сега я имам. Бих живял вечно, за да бъда там. Обичам този свят и човека до мен. Тя повярва в мен и ме почувства и аз наистина съм едно истинско куче с мечтан живот.
Нямам думи да опиша всичко в моя свят сега! Това е той в няколко запечатани момента, а колко бих искал още да ви изпратя, но не мога да снимам целия си живот и всяка една секунда. Знайте, че да си истински щастлив е реално! Знам и вярвам, че всеки един от вас прочел това, ще бъде за него едно послание. Нека той сам избере как да живее. Аз винаги съм вярвал, че в природата е всичко истинско и всичко, от което се нуждае едно същество, за да е щастливо. Всичко друго е един грешен път, който ни води към едни земи където няма реална любов, няма реални приятели, няма реално щастие! Тези същества си заминават от този свят без да са открили себе си и без да намерят любов навсякъде където идат! Бъдете истински и обичайте всичко около себе си! Природата е вашият дом!