Здравейте! Аз съм Сара и вече имам дом в гр. Бургас!
Исках да споделя и с вас моята история, защото бих искала да благодаря на всички, които ми дадохда шанс и сила да продължа.
Беше дъждовен ден...
Исках да споделя и с вас моята история, защото бих искала да благодаря на всички, които ми дадохда шанс и сила да продължа.
Беше дъждовен ден...
Аз вървях по улицата и търсех нещо, което да ми даде смисъл да продължа. Не след дълго открих един подслон, в близост до гр. Севлиево. Полегнах там и ми беше толкова уютно. Гледах как дъждът се сипеше и сякаш исках да не спира. Сякаш имах желание да измие всичко, което ми се беше случило и да не помня никога нищо повече, но да не чувствам и болка! В този момент усетих точно нея...
Бях докоснала раната си до стената и болката ме прониза...
Сетих се за момента, в който се мъчих да се отскубна от душманските ръце, които сякаш бяха на робот. Усещах студенината им и цялата отвратитрлна енергия. Сякаш бях в някакъв ужасен кошмар, от който нямаше начин да се събудя. Това беше истина.
Премятах се и сякаш исках да не бъда жива в този момент. Усетих ужаса на едно ужасяващо дело...
Усетих как болката в опашните прешлени се понесе по гръбначният ми мозък и как сърцето ми за миг спря. Той отскубна опашката ми.
В този момент...изпаднах в шок...не знаех какво е станало точно, но се събудих в една крайпътна яма. Това беше краят на моят ужасяващ и реален "сън".
Станах едва, едва преплитайки крака и мъчейки се да стана от тревата. Бях адски изтощена, тръпнеща от болка, гладна, необисуемо наранена и все пак търсеща любов. Знаех, че тя се намира някъде там...
Стигнах до този подслон, за който ви говорех...
След известно време минаха някокло човека и ми оставиха храна като ме видяха в какво състояние съм. Знаех си, знаех си, че доброто все пак съществува.
Не след дълго едно момиче дойде при мен и ми направи снимки.
Стоях там ден след ден и очаквах доброто. Вече бях събрала малко сили.
Не след дълго дойдоха едни момичета и ме взеха. Заведоха ме на едно място с други малки кученца и бях щастлива, че тяхното щастие не беше помрачено до сега и чувствах, че съм в добри ръце.
Ден, два, три...седмица...минаха, сякаш бях в друг свят с игри и приятели.
Една сутрин рано дойдоха и ми казаха, че трябва да тръгваме. Аз не знаех къде, но мирно и тихо се качих в клетката и се запътихме. Аз усещах, че им имах доверие и няма да ме предадат. Не бях пътувала до сега с кола, но беше интересно. Минахме покрай поляни и гори, които бяха толкова красиви и навлязохме в едно друго градче. Там чакаха някакви хора.
За мое най-голямо щастие, те чакаха мен... Аз не можах да повярвам. Бяха моите нови осиновители с цялата си любов, а жената дори очакваше и бебе. Бях много щастлива и развалнувана. :) Те ме взеха и потеглихме към Бургас... Бяха дошли чак от там за мен. Благодаря им!
Сега съм щастлива и много, много весела. Не мога да живея без тях. Много ги обичам и благодаря на всички, които ми помогнаха да стигна до тук и да потвърдя в сърцето си, че не е само злото на тази Земя. Има и ДОБРОТА!
17.12.2012 Хъскито е вече при новите си стопани ( Vania Popova) в гр. Бургас, където ще живее спокойно и далеч от изживяните кошмари по улиците! Благодарим на тези хора и на всички, които ни помогнаха да стигне до там! :) На 29.11.2012 Хъскито е вече при нас! Много е дружелюбно и иска да си играе! Очакват го малко грижи за здравето му и след което ще бъде изпратено на новите си стопани( Vania Popova) в гр. Бургас! :) /On 11/29/2012 husky is already here! It is very friendly and wants to play! Expect it cared little for his health and then will be sent to their new owners in the city Burgas! :)
Бях докоснала раната си до стената и болката ме прониза...
Сетих се за момента, в който се мъчих да се отскубна от душманските ръце, които сякаш бяха на робот. Усещах студенината им и цялата отвратитрлна енергия. Сякаш бях в някакъв ужасен кошмар, от който нямаше начин да се събудя. Това беше истина.
Премятах се и сякаш исках да не бъда жива в този момент. Усетих ужаса на едно ужасяващо дело...
Усетих как болката в опашните прешлени се понесе по гръбначният ми мозък и как сърцето ми за миг спря. Той отскубна опашката ми.
В този момент...изпаднах в шок...не знаех какво е станало точно, но се събудих в една крайпътна яма. Това беше краят на моят ужасяващ и реален "сън".
Станах едва, едва преплитайки крака и мъчейки се да стана от тревата. Бях адски изтощена, тръпнеща от болка, гладна, необисуемо наранена и все пак търсеща любов. Знаех, че тя се намира някъде там...
Стигнах до този подслон, за който ви говорех...
След известно време минаха някокло човека и ми оставиха храна като ме видяха в какво състояние съм. Знаех си, знаех си, че доброто все пак съществува.
Не след дълго едно момиче дойде при мен и ми направи снимки.
Стоях там ден след ден и очаквах доброто. Вече бях събрала малко сили.
Не след дълго дойдоха едни момичета и ме взеха. Заведоха ме на едно място с други малки кученца и бях щастлива, че тяхното щастие не беше помрачено до сега и чувствах, че съм в добри ръце.
Ден, два, три...седмица...минаха, сякаш бях в друг свят с игри и приятели.
Една сутрин рано дойдоха и ми казаха, че трябва да тръгваме. Аз не знаех къде, но мирно и тихо се качих в клетката и се запътихме. Аз усещах, че им имах доверие и няма да ме предадат. Не бях пътувала до сега с кола, но беше интересно. Минахме покрай поляни и гори, които бяха толкова красиви и навлязохме в едно друго градче. Там чакаха някакви хора.
За мое най-голямо щастие, те чакаха мен... Аз не можах да повярвам. Бяха моите нови осиновители с цялата си любов, а жената дори очакваше и бебе. Бях много щастлива и развалнувана. :) Те ме взеха и потеглихме към Бургас... Бяха дошли чак от там за мен. Благодаря им!
Сега съм щастлива и много, много весела. Не мога да живея без тях. Много ги обичам и благодаря на всички, които ми помогнаха да стигна до тук и да потвърдя в сърцето си, че не е само злото на тази Земя. Има и ДОБРОТА!
17.12.2012 Хъскито е вече при новите си стопани ( Vania Popova) в гр. Бургас, където ще живее спокойно и далеч от изживяните кошмари по улиците! Благодарим на тези хора и на всички, които ни помогнаха да стигне до там! :) На 29.11.2012 Хъскито е вече при нас! Много е дружелюбно и иска да си играе! Очакват го малко грижи за здравето му и след което ще бъде изпратено на новите си стопани( Vania Popova) в гр. Бургас! :) /On 11/29/2012 husky is already here! It is very friendly and wants to play! Expect it cared little for his health and then will be sent to their new owners in the city Burgas! :)